Чат - пат някои хора ме питат. Цвети, какво ще я правим тази държава? Какво да Ви кажа? Защо мен питате? Питайте себе си. Съвестта си... Един казва борела съм се с вятърни мелници. И така да е. Поне имам някаква кауза. Е, то не е само моята кауза.
Всичко се отнася до Вас и нас, до общото ни бъдеще. Какво да я правим тази държава, така ли? Вие какво я правите? Колко от Вас са непримирими към превръщането Ви в роби? Колко от Вас се опитаха да изкрещят на глас проблемите и са опитали да променят нещо? Харесва ли Ви да живеете в лъжа, измама и потъпкване на човешките права десетилетия? Харесва ли Ви кръгли идиоти да командват живота Ви?
Обичате ли нечистото и крадливото? Второ пришествие ли чакате, докато се чудите скоро ли ще погребем България? Само България ли има икономически проблеми? Къде е гражданското общество? Защо се делите на партии? Не може народ, който не е едно цяло, да бъде силен, настоятелен и да постига обрати в деградиралата политика и увяхнала икономика. Какво да я правим България? Да, не става с писане във фейсбук промяна, но не става и със селфита от морето, повдигнати над дюшека от безинтересованост. Не става и да си метнеш топките през рамо или да ги складираш в съседния крачол и да чакаш промяна. Не става с блуждаене и пиене на бира в парковете. Не става с вайкане и оплакване от километри разстояние.
Не става. Докато всеки сам по себе си се е отказал от налагане на справедливостта, от търсене на отговорност. Хората мигновено трябва да се групират и да си помагат, когато имат проблеми. А тук проблемът е генерален. Видяхте ли градушката в София? Видяхте ли как изглеждат зърната й? Силен и здрав център и около него як подкрепителен обръч, който разказа майката, където и на каквото намери. А, ако не беше спряло небето да стреля? А, ако това беше продължило още дълго? Всъщност и природата ни показва как да действаме. Силно и будно гражданско общество, което е силният център, подкрепено с постоянство и желание за промяна. Какво да я правим България ли? Ами имали сте нещо хубаво, но местният бабаит Ви наби и Ви го отне.
Отнеха Ви България. Стойте по кръчмите, бъркайте си в носовете, притъпявайте болката с малоумието на чалгата, кривете джуките в селфита и помпайте мускули за да Ви види "батката" по плажовете. За едни това си е цяла битка. Други ще вземат на въоръжение всичките си минимални възможности и ще се борят. Те не искат да слушат траурния марш. Те не искат да бъдат идиотите, погребали държавата си. Те не искат да я подарят на узурпаторите. Те искат нормално съществуване. Прогнозируемо бъдеще. Те не искат да бъдат чужденци в собствената си земя и държава. Аз не искам да се превърна в бежанец, защото политиката е превзета от мародери и убийци на човешки души.
Аз няма да съм бежанец, макар, че проблемите убиват хората тук и ние ставаме първи в класацията по смъртност в Европа. Какво ще я правим България ли? На изборите отидете и пак изберете робовладелците. Изберете отново лудостта и безпътието. Изберете лъжата и пошлостта. Изберете водевили. Изберете тези, които Ви делят. Изберете нечленоразделните. Изберете ги на едро. Колкото може повече. Дайте им всичко, което имате. Да се погаврят със семействата Ви, децата Ви, близките Ви. Осъзнавате ли какво правите? Отивате доброволно до урната и позволявате да Ви откраднат бъдещето и да Ви плюят на надеждите и за това си плащате щедро. Вместо да промените посоката и да отидете на площада, където са хората.
Вместо да подкрепите каузата България с подкрепа на съгражданина си, вместо да се огледате около Вас и да предложите в парламента да влезе най-умния Ви и свестен приятел или съсед, за когото знаете, че ще направи чудеса. А, ако нямате такива хора в обкръжението Ви, сте за оплакване. Горко Ви. Спрете да вярвате в глупости и в месии. Спасението на давещия се е в ръцете на сямия давещ се! Пътят е в единението. Пътят е обединението на хората в едно цяло, като ядрото на градушката. За да може, като удари справедливостта на интереса да се чуе на другия край на планетата. Какво ще я правим държавата ли? Да си хапнем салатката и да си пийнем ракийката, тя Цвета ще попише, пък ще се умори.
Цвета Кирилова, председател на сдружение "Азбукари"
Няма коментари:
Публикуване на коментар