неделя, 21 декември 2014 г.

Да правиш добро с надежда!

Има и нещо по-хубаво от това да правиш добро, да правиш добро с надеждата, че ще продължиш да помагаш на пострадалите и след време, а не само кампанийно. „Сдружение Азбукари" и съмишленици направиха незабравим коледен концерт в Мизия. Той бе под надслов „Да възродим духа на българите в Мизия".
Преди музикалната част бяха раздадени дарения на хората пострадали от наводнението през август тази година.

Доброволците на "Сдружение Азбукари" посетиха на място пострадалите хора, сред тях бе и председателят на организацията Цвета Кирилова, която искаше лично да се запознае с хората и техните проблеми.

За "азбукарите" нямаше значения дългия път от София до Мизия, целодневната работа, значение имаше желанието да се направи добро. Да се покаже, че работата в полза на обществото, а не за лична изгода все още съществува и трябва да продължи да съществува.

Не е важно просто да подадеш пакета с храна, а да бъдеш истински съпричастен с болката на хората. Дарението не е просто формалност, а отношение, морална подкрепа. Не случайно очите на Митко, който е принуден да живее в полуразпаднала се къща се напълниха със сълзи при срещата му с "азбукари". За него бе твърде важно да види, че не е забравен от хората, а той самия си каза, че държавата отдавна го е забравила, ако изобщо се е сещала за него.

Цвета Кирилова чу и историята на възрастна жена, която сподели, че нейният син е бил уволнен от работа заради това, че си е позволил да дойде да и помага. За съжаление у нас все още има твърде много работодатели, които се водят за хора, но у тях отдавна няма нищо човешко, дали така са се родили или животът ги е направил такива? За това може само да гадаем, защото поне аз не разбирам такова поведение пък и нямам желание да го разбирам.

Приказките обаче ги има и в реалния живот, защото добрите хора в Мизия бяха болшинство. Защото доброволците раздаваха неуморно своите коледни пакети, а Цвета стисна ръката и се запозна с всеки, защото всеки човек е важен и ценен, а не само част от списъчния състав на държавата.

Децата получиха своите подаръци и видяха, че доброто е нещо реално, а не го има в приказките. Дядо коледа и снежанка си бяха на мястото, за да покажат, че традициите ги има и те са нещо хубаво.

Най-важното от цялата история е, че коледната приказка не свършва с Коледа, а продължава...

Николай Георгиев

Няма коментари:

Публикуване на коментар