Има и нещо по-хубаво от това да правиш добро, да правиш добро с надеждата, че ще продължиш да помагаш на пострадалите и след време, а не само кампанийно. „Сдружение Азбукари" и съмишленици направиха незабравим коледен концерт в Мизия. Той бе под надслов „Да възродим духа на българите в Мизия".
Преди музикалната част бяха раздадени дарения на хората пострадали от наводнението през август тази година.
Преди музикалната част бяха раздадени дарения на хората пострадали от наводнението през август тази година.
Доброволците на "Сдружение Азбукари" посетиха на място пострадалите хора, сред тях бе и председателят на организацията Цвета Кирилова, която искаше лично да се запознае с хората и техните проблеми.
За "азбукарите" нямаше значения дългия път от София до Мизия, целодневната работа, значение имаше желанието да се направи добро. Да се покаже, че работата в полза на обществото, а не за лична изгода все още съществува и трябва да продължи да съществува.
Не е важно просто да подадеш пакета с храна, а да бъдеш истински съпричастен с болката на хората. Дарението не е просто формалност, а отношение, морална подкрепа. Не случайно очите на Митко, който е принуден да живее в полуразпаднала се къща се напълниха със сълзи при срещата му с "азбукари". За него бе твърде важно да види, че не е забравен от хората, а той самия си каза, че държавата отдавна го е забравила, ако изобщо се е сещала за него.
Цвета Кирилова чу и историята на възрастна жена, която сподели, че нейният син е бил уволнен от работа заради това, че си е позволил да дойде да и помага. За съжаление у нас все още има твърде много работодатели, които се водят за хора, но у тях отдавна няма нищо човешко, дали така са се родили или животът ги е направил такива? За това може само да гадаем, защото поне аз не разбирам такова поведение пък и нямам желание да го разбирам.
Приказките обаче ги има и в реалния живот, защото добрите хора в Мизия бяха болшинство. Защото доброволците раздаваха неуморно своите коледни пакети, а Цвета стисна ръката и се запозна с всеки, защото всеки човек е важен и ценен, а не само част от списъчния състав на държавата.
Децата получиха своите подаръци и видяха, че доброто е нещо реално, а не го има в приказките. Дядо коледа и снежанка си бяха на мястото, за да покажат, че традициите ги има и те са нещо хубаво.
Най-важното от цялата история е, че коледната приказка не свършва с Коледа, а продължава...
Николай Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар