Много обичам начумерените физиономии на касиерки, продавачи, консултанти, търговци. Влизаш в магазина, а тя посреща кисела, изкривена от лошотия физиономия я на лелка, я на булка.
Как пък не се научиха, че каквото и да ти се случва трябва да посрещнеш клиента с усмивка. Как пък не се научиха да спрат да гледат със злоба и недоволство, че изобщо си влязъл в търговската мрежа, да си оставиш парите. Как пък не успяха да разберат, че ако имат приветливо отношение, това действа като магнит, потребителят ще се почувства поласкан и отново ще се върне обратно. Как пък не се отучиха от селския манталитет да пушат пред витрината на магазина като на автостоп и да посрещат клиента с миризма на отвратителни цигари и кълбо от дим.
Как пък не разбраха, че няма нито една столица в Европа, където момите, продавачки в съседни магазини, да пушат на показ пред вратите им. Как пък не осъзнават, че животът не е само отвращение от самия живот и вечно недоволство. Как пък не се научиха да казват Добър ден. Как не разбраха сервитьорите в заведенията, че е грозно и крайно неприемливо да се обсъждат битови въпроси помежду им по време на работа, докато обслужват клиентите си. А това вече го срещам и на имащи претенции за авторитет места. Как не си набиха в манерките, че клиентът е цар! Омръзна ми да гледам кисели физиономии.
Цвета Кирилова, председател на "Сдружение Азбукари"
Няма коментари:
Публикуване на коментар