Правото на труд е записано в Конституцията на България. Пак там се казва, че “държата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право”. Част от тези грижи е и трудовото възнаграждение.
Никъде в основния закон на страната ни обаче няма текст, според който ако човек притежава златни пръстени не трябва да има претенции към работодателя си за заплата. Или от висотата на поста, който заемате, смятате, че не сте им длъжен с нищо? Като министър-председател Вие представлявате държавата, чиято собственост е ВМЗ-Сопот. Тоест, не можете и нямате право да им обръщате гръб, още по-малко да ги обиждате с остри реплики.
Защото с призива си към работничката Даниела Генкова - вместо да протестира, да продаде златните си пръстени, за да си покрие разходите, Вие направихте точно това – обърнахте гръб на нея и колегите й, като неглижирахте проблемите им. А те са грижа на държавата, която явно е продължила да ги проспива и във вашия мандат... И упорито дава лош пример на бизнеса.
Иначе е похвално, че сте “ял хляб и лук много години” и сте оцелял, г-н Борисов...
Неразбираем обаче е плачът Ви, че държавата “просто” е дала, първо “един милион, после още шест”. А обяснението Ви, че “директорът е взел поръчки или взел материали, затова не са стигнали за заплати” няма да покрие задълженията към банките и енергото, нито ще напълни хладилниците на хората.
Народът е казал, че “ситият на гладния не вярва”. Затова може би и Вие реагирате така. Къде тогава е ролята на лука, който е бил уж основна част и от вашата трапеза, макар и в далечното минало... Или е само пореден опит за криворазбран флирт с бедността?!
За финал, ако позволите един съвет – не флиртувайте с бедността, г-н премиер, не е държавническо, а и може да Ви изиграе лоша шега...
Татяна Атанасова
Текстът е публикуван във в “Народно земеделско знаме ХХІ век”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар